Изповед

Изповед<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Ти ме използваше....дали заслужавам това?

Играеше си с мен и правеше каквото искаше,

не се интересуваше от мен или от моите чувства........

Правех това което искаше ти, защото не исках да те загубя.

Защо? Нима изпитвах чувства към леденото ти сърце?

Защо?

Винаги когато искаше да бъдеш с мен, аз бях твоя!

И се питам..... дали го правех от любов или просто за

да не ме помислиш за глупачка, въпреки, че ти ме мислеше

точно за такава.

Ти ми се подиграваше.........подиграваш ми се и сега.

Осъзнавам това, но немога да спра да мисля за теб,

и за изживените мигове, макар и кратки.

Ти ме накара да изпитвам неподозирани емоции.

И дори сега, след толкова време, ако пак ме потърсиш и

ме помолиш да бъда твоя- аз ще бъда!

Човек не е господар на чувствата и на сърцето си.

Неосъзнавайки ти взе моето сърце –

Може би неискаш да ме нараниш

или искаш да ме обичаш по свой си начин?

Незнам!

Знам само едно – в този момент ти държиш в ръцете си

моето сърце и аз те моля само за едно – остави го живо!

Не потъпквай така дълго градените чувства към теб.

Върни ми го или го задръж,

за да можеш да ме притежаваш пак и отново.....

Искам само пак да бъда твоя!

Искам само пак да бъда твоя!

Дори и за последно.............

Искам да ми разкриеш чувствата си, дори и да ме наранят.

Искам да бъдеш откровен с мен, така както аз бях с теб

Сега!