Живота е една война!
3 min reading
Живота е една война! Война, водеща за нас своето начало от мига на първия ни писък до момента на последния ни застинал шепот.
Битка след битка, редуване на победи и загуби, това е всичко, за което живем, да побеждаваме едно невидимо зло и помагаме доброто да възтържествува. Победа е първата ни усмивка, първата ни дума, първата ни крачка, първата ни награда, първата ни любов, както първите така и всички следващи. Загуба е първата ни сълза, първата ни лъжа, първото ни падане, първия ни провал, първото ни любовно разочарование, както първите така и всички следващи.
Ние сме просто верни войници, служещи на "родината", даващи мило и драго само и само да са печелещите. Ала за каква победа говорим?!? Някой се борят за пари, всяка една битка в техия живот е свързана с онези хартиени лисчета, те ги крепят, те ги вдигат от земята и ги възкресяват от мървтите дори след хилядите куршуми минали през тялото им ,ТЕ, парите - зеленото злато, зеления елексир, подкалаждащ тази Зелена война. Тези хора водят зелен живот. Други се бият за власт, опиянени от нея не усещат ни болка, ни мраз, ни прекрасни чувства като любов, радост, щастие, те са ледени и водят една Студена война, един смразяващ живот. Трети се борят за любов, чиста любов във всичките й форми , истинска любов към приятели, роднини, близки, дават всичко само да я притежават и да я раздават, те водят най-чистата и най-прекрасната война, най-болезнената Човешката Война, водят чисто човешкия живот - изпъленен с познати само на хората чувства и наистина побеждават злото, и допринасят за победата на доброто!
И въпреки, че за нас тази война започва и свършва, тя е вечна, винаги има кой да я води, независимо от напускащите фронта всеки ден войници, раждат се нови, които продължават. Мир никога няма да има и не трябва да има - тогава няма да съществува живот!Това е единсвтвената война, която си струва да водим, изпълнена с битки за оцеляване.
Битка след битка, без почивка, нямаме време дори да си поемем дъх, за да продължим - уморени, изтощени - влизаме в боя до край, просто нямаме избор. Ние сме родени войници, длъжни на "родината", да й служим, оставени без изход, изоставени в разгара на бойните действия, нямаме друг шанс да оцелеем. А човека е странно животно, най му е познато чувството за самосъхранение, той има нужда да е жив.
Това е една война, която всеки води както си иска, по свой си странен начин или подръжаващ на тълпата, това е личен избор, предоставен за удовлетворение на личностните капризи на нас, хората. Тук няма генерали, командири, лейтенанти и прочие, тук всеки се командва сам, няма "Аз съм над теб.Трябва да ми се подчиняваш!", всеки сам избира до къде да стигне, ограничават ни само нашите заповеди, нашите забрани, нашите разбирания от там нататък "Закони ли?!?- няма кой да ни спре!".
Симпатизирам на хората, живеещи Човешки ,това е истинско и стойностно, то и само то! Само те не си губят времето и само те могат да придадът на нещо толкова ужасно като войната по-различен и по-прекрасен облик. Само те могат да я превърнат в нещо, от което с радост ще бъдеш част.Само те могат да я направят нужна и задължителна, само те придават цена на живота. Признавам, любовта е най-прекрасната битка за мен. С победата в нея можем да оценим живота като безценен или по-скоро безкрайно ценен. Надявам се всеки да спечели в нея преди да е станал просто шепа тлееща плът, надявам се независимо кой от трите живота е живял, живее или ще живее, да усети вкуса от победата в тази битка, сладко-горчивият вкус на любовта.
Всяко изпитание пред нас е битка, всяка една дилема е битка, всеки един избор е битка в крайна сметка печелете колкото се може повече от тях, за да може поне на края да бъде спечелена Личната ви война. Не бъдете нищожни, придайте й стойност, мисля, че написах за мен коя е истинската война, тази която всички трябва да водим, за да е света по-добър. Бъди истински войник, защото живота който живееш е една война и ти трябва да се бориш докрай!
Битка след битка, редуване на победи и загуби, това е всичко, за което живем, да побеждаваме едно невидимо зло и помагаме доброто да възтържествува. Победа е първата ни усмивка, първата ни дума, първата ни крачка, първата ни награда, първата ни любов, както първите така и всички следващи. Загуба е първата ни сълза, първата ни лъжа, първото ни падане, първия ни провал, първото ни любовно разочарование, както първите така и всички следващи.
Ние сме просто верни войници, служещи на "родината", даващи мило и драго само и само да са печелещите. Ала за каква победа говорим?!? Някой се борят за пари, всяка една битка в техия живот е свързана с онези хартиени лисчета, те ги крепят, те ги вдигат от земята и ги възкресяват от мървтите дори след хилядите куршуми минали през тялото им ,ТЕ, парите - зеленото злато, зеления елексир, подкалаждащ тази Зелена война. Тези хора водят зелен живот. Други се бият за власт, опиянени от нея не усещат ни болка, ни мраз, ни прекрасни чувства като любов, радост, щастие, те са ледени и водят една Студена война, един смразяващ живот. Трети се борят за любов, чиста любов във всичките й форми , истинска любов към приятели, роднини, близки, дават всичко само да я притежават и да я раздават, те водят най-чистата и най-прекрасната война, най-болезнената Човешката Война, водят чисто човешкия живот - изпъленен с познати само на хората чувства и наистина побеждават злото, и допринасят за победата на доброто!
И въпреки, че за нас тази война започва и свършва, тя е вечна, винаги има кой да я води, независимо от напускащите фронта всеки ден войници, раждат се нови, които продължават. Мир никога няма да има и не трябва да има - тогава няма да съществува живот!Това е единсвтвената война, която си струва да водим, изпълнена с битки за оцеляване.
Битка след битка, без почивка, нямаме време дори да си поемем дъх, за да продължим - уморени, изтощени - влизаме в боя до край, просто нямаме избор. Ние сме родени войници, длъжни на "родината", да й служим, оставени без изход, изоставени в разгара на бойните действия, нямаме друг шанс да оцелеем. А човека е странно животно, най му е познато чувството за самосъхранение, той има нужда да е жив.
Това е една война, която всеки води както си иска, по свой си странен начин или подръжаващ на тълпата, това е личен избор, предоставен за удовлетворение на личностните капризи на нас, хората. Тук няма генерали, командири, лейтенанти и прочие, тук всеки се командва сам, няма "Аз съм над теб.Трябва да ми се подчиняваш!", всеки сам избира до къде да стигне, ограничават ни само нашите заповеди, нашите забрани, нашите разбирания от там нататък "Закони ли?!?- няма кой да ни спре!".
Симпатизирам на хората, живеещи Човешки ,това е истинско и стойностно, то и само то! Само те не си губят времето и само те могат да придадът на нещо толкова ужасно като войната по-различен и по-прекрасен облик. Само те могат да я превърнат в нещо, от което с радост ще бъдеш част.Само те могат да я направят нужна и задължителна, само те придават цена на живота. Признавам, любовта е най-прекрасната битка за мен. С победата в нея можем да оценим живота като безценен или по-скоро безкрайно ценен. Надявам се всеки да спечели в нея преди да е станал просто шепа тлееща плът, надявам се независимо кой от трите живота е живял, живее или ще живее, да усети вкуса от победата в тази битка, сладко-горчивият вкус на любовта.
Всяко изпитание пред нас е битка, всяка една дилема е битка, всеки един избор е битка в крайна сметка печелете колкото се може повече от тях, за да може поне на края да бъде спечелена Личната ви война. Не бъдете нищожни, придайте й стойност, мисля, че написах за мен коя е истинската война, тази която всички трябва да водим, за да е света по-добър. Бъди истински войник, защото живота който живееш е една война и ти трябва да се бориш докрай!
© Меренвен Анарион All rights reserved.
