Общо взето според мен животът е твърде важен, за да се взема толкова на сериозно... Самосъжалението е лукс и практикувайки го, хубавите и стойностни неща се изнизват покрай нас. (Всъщност съжалението като цяло е една от най-глупавите човешки измислици). Така че горе главата, оседлавай Росинант, Буцефал или Магарето Марко и бегом към мелниците, щото много са се навъдили този сезон копеленцата...
"...Той се пръква точно там от където най-малко го очакваш. Появява се и те грабва без да пита готов ли си да бъдеш покорен.В началото се чувстваш вълшебно..."
Прекрасно написано,а и с чувство...само едно мога да кажа...=) /6/