Когато рамките на мечтите са тесни
Когато рамките на мечтите са тесни<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Есе
Когато рамките на мечтите са тесни само Слънцето може да ми даде укора си, за да ги сбъдна – виждайки го си казвам “И аз мога!”. Или Ти. Защото Ти си моето Слънце! И когато дойда при теб просто ме прегърни и изпрати с целувка.
Защото понякога имам нужда от тази прегдъдка. И тя пречи на онези досадни граници да се скъсяват до рамките, пречещи ми да живея. А мечтата е целта ми – смисъла да съм тук, да се доказвам, да оставам говорена. И отказвам да мечтая, ако нямам Слънце за укор и за прегръдка.
Знам, че си мой и ти знаеш, че съм твоя. Но понякога просто ми го казвай. Защото всяка твоя дума ми дава силата да погледна към Слънцето.
И когато рамките на мечтите ми започнат да се стесняват, пак ще дойда при теб. А ти само ме прегърни и целуни – това ми стига, за да погледна горе. Там – горе, където всеки рано или късно търси прошката, за да извини себе си. Или търси музата в звездите – Очите на Вселената. Неизказаното оставям на Слънцето – погледни го, то знае как да вдъхновява.
© Велина Петкова All rights reserved.
много добре си боравиш с езика и развиваш интересни идеи!Просто прекрасно!Радвам се,когато млади хора изразяват толкова добре чувствата и емоциите си!
