Куба - близка и далечна
Куба – близка и далечна<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Първо щях да пиша за приятел, който Куба ми отне. Отишъл да живее там при баща си. После се сетих, че нямам такъв приятел. До сега всичко, което съм писала се е случило или поне чувствата на героите са ми познати, за да мога добре да изградя образите и да чувствам удовлетворение от написаното.
На края на учебната година господинът ми по литература съобщи за конкурс на тема “Куба – близка и далечна” и аз, разбира се, веднага си я записах с увереността, че ще напиша стихотворение или есе за някакъв приятел, който Куба ми отне. Сега се сетих, че нямам такъв приятел.
Музата е сложно нещо. Идва, когато си науми, удря те едно хубаво по главата да се опомниш, после си отива, а на теб не ти остава нищо друго, освен да пишеш. Чаках я аз Моята Муза да дойде и да ме удари по главата, та да ми се върне творческата мисъл, ама не идва и не идва.
После забравих за конкурса. Все пак е лято – имам си и приятел, интернет – сега ли да сядам с химикала и тетрадката пред мен?
А пък тая Муза все не идва инатливата. Ще взема да седна малко да си понахвърлям някои опорни думи, върху които ще градя разсъжденията си. Но таман да седна и уви... сестра ми станала от компа, мой ред е да влизам в MU.
И така цяло лято Куба ми е далечна. А сърце не ми дава да редя красиви думи за въображаем приятел. Пък и той сигурно ще си е добре в Куба J
И така – дойде време да предам есето си за така дългоочаквания конкурс. Понякога си мисля, че Куба ми е близка само заради това, че е далечна...
За конкурса”Куба – близка и далечна” 30.09.2006г.
© Велина Петкова All rights reserved.
Успех!
в добрия смисъл естествено 
така, че явно това отпада като вариан да го показвам на Емилов 