Към Европа
Опитайте се да накарате едно магаре да върви, когато то упорито е заседнало край пътя и няма никакво желание да мърда- и да го бутате, и да го теглите, то само ще ви гледа безстрастно с големите си очи, ще ви показва зъбите си и- ако не сте достатъчно предпазлив- може и някой ритник да отнесете. Но едно е сигурно- няма да помръдне ако не пожелае.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Използвам този пример, защото българинът е притежава точно толкова инат и неблагоразумие, колкото дългоухите си събратя.
Но пък я подмамете упоритото магаренце е една ябълка- пък да видите как бързо ще ви последва; и вместо да му се карате- погалете го, кажете му добра дума и „магариите” ще ви бъдат спестени- поне до края на деня!
И така, Европа ни подаде една захаросана ябълка и ние послушно се заклатушкахме към нея, но тъй като още не можем да я захрупаме, си пазим магариите за нас. Не дай си Боже, европейците очакват да сме смирени и кротки, послушно раболепни. Тогава ще стане резил! Иска им се да ни превърнат в благороден жребец. Ама става ли това за един ден, бе хора?! Старите навици трудно умират. Знаят ли изисканите ни съседи по континент, че трябва с много ябълки и търпение да се запасят.
Ето, и примера с Бай Ганьо- цяла Европа смая. А, какво ще правиш, Европо, когато ти се изсипят цял куп байганьовчета? Малко по-култивирани и дисциплинирани,вярно,но нали знаете какво казват-„Вълка козината си мени, но нрава-никога”. И когато звучно засърбаме супата, ще ни прощаваш, Европо, ама така можем. Вместо да извръщаш погнусено лице, и другия път ни покани, пък барем се понаучим малко.
За европееца ние сме като пещерни хора- толкова изостанали сме в сравнение с техните стандарти. Докато ние току-що открихме огъня, те вече строят хотели из други планети! Как ли ще се почувстваме, когато нахлуят във всяка пещера и й сложат противопожарна система; или когато залепят по плодовете на дървото- нашата храна- стикери с цени; когато на мястото на простата препаска сложат костюм и вратовръзка- сигурно ще ни е доста некомфортно…но пък може и да ни хареса! Не знам, предстой да разберем.
Това, което единствено ме притеснява, е че въпреки всички усилия, ние пак ще говорим на различни езици- колко много време ще ни трябва да им обясним, че да, може и туземци да сме, но имаме своите традиции и обичаи, имаме история, която не искаме да забравяме и, разбира се, имаме и корени, които на всяка цена трябва да запазим. Защото България е древна- като динозавър е в сравнение с някои страни- а това е повод единствено за гордост. Но за оцеляването на този динозавър, ще имаме отговорност само ние. От нас зависи ще бъдем ли или не.
За друго не се притеснявам. Защото българинът може да е своенравен като магаренце, но за това пък е упорит и ако се държиш както трябва - и верен приятел може да е; може и пещерен човек да е ,но за това пък е схватлив и бързо учи-неволите са го направили такъв; може и динозавър да е, но за това пък ще се движи с достойнството на прастаро и премъдро животно, натрупало знания още от зората на времето.
Затова, „върви, народе възродени, към светли бъднини, върви”! Прославяй българското име и честит докрай живей!
© Лили Асенова All rights reserved.
