Любовта
Ако очаквате да чуете поредната възхвала на любовта, няма да мога да ви помогна. Не съм песимист, а реалист. Реалист, на когото му е омръзнало да слуша Сульо и Пульо да говорят неща, от които си нямат и най-малка представа.
Омръзна ми да чета изповеди на 13-годишни момиченца за тяхната “единствена, несподелена, голяма” любов. Като не ми харесва да не ги чета ли? Ами добре, пускам си телевизора и виждам “Море от любов” по БиТиВи, където мои връстници прокламират “вечната” си любов, започнала преди...2 седмици! Спирам телевизора и пускам компютъра – teenproblem.com. В този сайт куцо и сакато се оплаква отново от “огромната си, за цял живот”, за жалост изгубена любов. Кеф! Нямам думи просто!
В пресата чета как момичета и момчета на 13-14 години се самоубиват, бягат от къщи или стават алкохолици и наркомани, заради “нещастна любов”. Каква е тая любов на 14 години, бе?! Нито момчето е Ромео, нито момичето – Жулиета, за да има нужда от такъв печален край на т.нар. “нещастна” връзка. Увлеченеие – да, харесване – да, хлътване – да, но не и любов. Такива хора, пардон, такива деца само хабят думичката и изтискват и без това изтискания и смисъл от съдържание. В неповторимото предаване, промиващо мозъците на доста хора “Море от любов” деца на 17-18 години се кълнат във вечна вярност, говори се дори за брак! Как ли въздейства това на бъдещите сватове, а? Ама Наталия явно не се замисля и прокламира “вечната” любов между тийнейджърите. Егоизмът, криещ се под кодовото име “стремеж към щастие е заслепил очите на младото бъдещо семейство. Тогава и “старите” се превръщат в пречка...Типичен пример са мои познати, които се ожениха на 18, направиха си бебе и се разведоха след 2 години семеен живот. Ето ви го краят на “вечната любов”...
С тези си думи сигурно си спечелвам прозвища като “завистник” или “глупак” – изречени най-вероятно от “влюбените до полуда” малолетни граждани. Няма лошо – нямам нищо против да ме наричат така. Защо ли? Много просто – защото знам, че съм прав. Увлечението не е любов, харесването и привързаността не са любов, и не на последно място – физическото привличане в никакъв случай не е любов. Заради деца, които под път и над път използват нази думичка – сега тя се е превърнала в клише, лишено от истина, в празна приказка. А според мен няма нищо по-трагично от това думата “любов”, представляваща това велико чувство, да е лишена от истина.
Вярно, казали са хората, че за любовта няма възраст. Само дето са имали предвид, че някои хора срещат своята половинка на 50, а не на 15! Как можеш да кажеш, че обичаш някого, когато си толкова незрял, когато не си живял самостоятелно, когато си зависим, но преди всичко – когато си все още егоист. Децата са егоисти – неоспорим факт. Свикнали са да получват ако не всичко, то поне повечето в живота наготово. А любовта е именно загърбване на егоизма. Състояние, в което не се интересуваш от своето щастие, а от щастието на любимия човек. Осмисляш живота си с неговото или нейното състояние – смееш се и плачеш заедно с него или нея. Преставаш да бъдеш център на Вселената и за теб Вселена става Тя или Той. Това не можеш да го осъзнаеш, когато все още искаш пари от родителите си да излезеш с приятели...
Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против младите хора – какъвто съм самият аз – да се срещат, да са заедно, да са щастливи един с друг. Но обявяването на тяхната връзка за “любов” е всичко друго, но не и полезно – както за самите тях, така и за хората в тяхното обкръжение. Смешно е, жалко е, но преди всичко е измамно. Така че, нека бъдем по-малко деца и повече възрастни – без да опетняваме това велико чувство – любовта!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Христо Раянов All rights reserved.
