Малкият принц
МАЛКИЯТ ПРИНЦ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
“Човек трябва да търси със сърцето си.”
Антоан дьо Сент-Егзюпери
Той не е нито нисък, нито рус. Не е наивен, напротив—говори точно като възрастните. И все пак това е той—пътуващото дете на Егзюпери. Малкият принц. Моят принц…
Висок и…висок. Май това е единственото по-забележително нещо, когато го срещнеш за първи път. И не че не е красив, но не мога да го опиша реалистично, защото в моите очи той е единствен и уникален, и всичко в него—от кестенявата коса до шоколадовите очи—придобива нови измерения.
Защо тогава малък принц? Нали асоциациите се правят на базата на прилики, а не на разлики?
Той ми показа какво е да се раздадеш докрай на някого, на когото държиш. Да съчетаваш физическата с духовната красота. Да търсиш със сърцето, а не с очите.
При цялата си доброта, той е разглезен и на моменти невъзможен. Своеволен. Слаб. Непостоянен. Избухлив. Склонен да се цупи…И май точно това ме кара да му се възхищавам.
Той не е захаросан образ, изваден от розовия албум на моето въображение. Той е просто човек. Мъж. Момче. Той е себе си. Той е истински.
Любим, приятел, брат, баща—бил е всичко това в различни мигове от живота ми. И не е важно кой от образите е до мен, важното е, че го има, че сме заедно.
Той е жива мечта. Той е духовен копнеж и пулсираща необходимост да си в него и той да е в теб. Той е моят всеотдаен малък принц, а аз съм неговата капризна роза. Приказка без край…
14.04.2005г.
© Вяра Стойчева All rights reserved.
