Моят клас

Хладен лъснат коридор. Абсолютно пълна тишина. Чуваш собственото си мигане. А сякаш от километри се надава глъч. Крясъци. Смехове. Звуците приближават, ставайки непоносими за ухото. И изведнъж иззад ъгъла се показва тайфа ученици – уморени и все пак засмени, сигурно пак са решили да избягат от часа по информатика. Е, това е моето второ, празнично-в-делнично Аз – моят клас. Макар и на пръв поглед събрани “от кол и въже”, ние сме клас. Класът - това е съобществото ученици, което ни приютява, след като излезем от дома за първи път. В класа се реализират няколко наши лица – отражения на нас самите. В класа човек се превръща не само в първото си Аз сред други хора. В класа единичният човек се превръща в Ние чрез приятелствата, които създава, защото в един момент самотата на Аз-ът става непоносима. Сред съученици човекът намира и Тях - своите неприятели. Това духовно израстване ни помага чрез класа ни да израстнем като личности, от класа ни започва процесът на истинското опознаване на външния свят и истинския живот. В живота си в класа всеки от нас може да разпознае различни етапи от развитието си сред другите – открояването на Аз, Ние и Те. Моят клас – това е моето първо АЗ в обществото. Преди встъпването си в училището, човекът-дете все още живее в своя детски свят, далеч от мисълта, че все някога ще му се наложи да напусне сигурния дом, лятната овощна градина с люлката и детската площадка с купища пясък и два пъти по толкова спомени. Когато този момент настъпва, детето – вече ученик – е въодушевено, защото очаква училищният живот да наподобява детския му свят. Когато разбере, че това не е така, когато седне до непозната дете, когато го е страх да обели дума пред новите лица, тогава в него Аз-ът прави своите първи стъпки, за да може ученикът да се крепи и да направи крачката към другите съученици. А когато това стане, идва времето на околективизирането, без това да пречи да бъде проявена индивидуалност и уникалност на всеки един от членовете на колектива. Моят клас – това сме НИЕ – приятелите. В класа ние създаваме първите си трайни приятелства, които помним за цял живот. Първото ни встъпване в сближаване с другите е продиктувано от страха пред самотата и пред новото и непознатото. Приятелството със съучениците в началото се гради на взаимопомощта – помагаме си срещу страха. Подсказваме, когато другарят не знае урока си. Помагаме, когато не е написал домашната си работа. Помагаме му в ученето. По-късно се проявява истинското приятелство, основаващо се на общи интереси, взаимно доверие и неща, които по един или друг начин ни свързват. Помните ли приятелите си от училище? Със сигурност си спомняте поне най-добрия си приятел или най-добрата приятелка. Защото приятелството, чиито основи лежат в класа, се помнят за вечни времена. Моят клас- това са ТЕ – хората, с които не общуваме много, дори нашите първи врагове, защото не намираме общи неща помежду си; единственото нещо, което ни свързва, е класът. И все пак, враговете са част от живота и неминуемо рано или късно ще трябва да се срещнем и с тях. Различията ни са породени от индивидуалната уникалност на всеки един от нас. Моят клас – това не е само мястото, където добиваме знания по изучаваните в училище предмети. Това е мястото, където израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото, което просто ни учи как да живеем.