Моята Америка

“Аз съм тук, не съм избягал...”<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Каналето “Хъшове” 1996

    “Америка ли?” – казва един приятел – “Америка, драги Ицо, е символ на всичко хубаво в живота – работа, семейство, сигурност, развлечения...Само там,  животът ти ще бъде хубав, подреден и пълноценен.

    Неговата дефиниция за Америка – имам предвид, разбира се, Щатите – съвпада с поне 85% от мненията на съвременните българи. Само че от нея следва, че моята Америка е тук! Да, тук, в България! Тук аз мога да получа всичко, онова, което моят приятел – а и много други – иска да от далечната, мечтана държава. В родината си аз се чувствам не по-малко спокоен, отколкото в Щатите. От българските развлечения не е имало и няма да има по-добри във всяко едно отношение. За семейството – няма по-вссеотдайни хора от мъжете ни, да не говорим, че българските жени безспорно държат първенството по красота в света (това, че “Мис България” винаги става не най-хубавата си е също безспорен факт). Колкото до работата, тук няма работа само за онези, които не знаят как да търсят и къде.

     По данни на ФБР средно по 4 милиона престъпления на година се извършват на територията на САЩ. Към това да прибавим 11.09.2001, както и многобройните заплахи за терористични актове...Е, къде е сигурността? Вярно, че в България също има престъпност – къде няма – но не е с такива мащаби. Предимството на малката страна – има малка престъпност, която по-лесно би могла да се спре, отколкото голямата. Знаейки това аз си имам и кураж, и сигурност за живот.

     Откъм развлечения България просто няма равна. Какво е целият излишен лукс на Лас Вегас пред невероятната романтична цигания на...русенската търла, например – т.е. панаирът в моя град. Хокейните и баскетболните мачове отвъд Океана бледнеят пред неповторимите изпълнения на световнонеизвестни бразилци и африканци в родното футболно първенство. Само на български футболен мач едно 7-годишно момче може да научи всичко за птичките и пчеличките, че и нещо отгоре. И каква е тая американска забрана под 21 години да не се употребява алкохол? Тук всеки 21 годишен вече сам се е отказал от алкохола – просто му е омръзнала 7-годишната практика, както и девизът “на всеки купон – по литър концентрат”. Е, такава романтика никъде няма и изживяването е 100% истинско. Не казвам, че родителите са лоши и тези “изпълнения” са плод на лошо възпитание. Просто истината е, че този Балкански темперамент е в кръвта ни – и алкохола, и псуването са неща, които просто си ги имаме заложени в нас и да подтискаш това е най-малкото жалко и смешно – просто не се получава!

      През 2005 Мисис Свят стана българка – Румяна Маринова. Това недвусмислено показа на цял свят един простичък природен закон – няма по-красива жена от българката. Няма и по-грижовна майка. Пример: Преди време бях на почивка в Турция. На плажа - семейство американци с двете си момчета. По едно време жената попита “къде са децата”, на което мъжът отговори “не знам, май в морето”. Жената кимна с глава и продължи да чете “Times”. А децата бяха на не повече от 5-6 годинки... Тук такова нещо не може да стане, просто няма начин. И открай време е така – и Талев, и Елин Пелин представят нашите жени като едновременно красиви, работни, умни и много добри майки. Скъпи сънароднички, не търсете мъжа-мечта зад Океана – той е тук. Със сигурност не е перфектен, но с Вашата помощ и вдъхновение българинът много се доближава до съвършенството. Ако не вярвате – опитайте : ) А какво семейство би станало ако едната половинка е от САЩ? Или дотолкова еманципирана феминистка, че ще те е страх да заговориш, да не и нарушиш случайно правата; или кариеристка, която виждаш един път на седмица. А ако е мъж – мързелив и глупав съпруг, който гледа телевизия или работи денонощно. Най-добрите условия за семейство са несъмнено в България.

      Най-често може да се чуе, че тук “нямало работа”. Абсолютно не е вярно! Големият процент на безработицата се дължи най-вече на ромското население, за което е много по-лесно да лежи и получава помощи. Що се отнася до другите – тези, които искат – намират работа, тези, които не искат – намират оправдание. Невинаги работата се харесва, но все пак е нещо, все пак получаваш пари, а заедно с тях и надежда за подобряване на живота ти. Ама е лесно да седиш и да се оплакваш. В Моята Америка – България работа има, но този антинационализъм, който е обхванал една част от населението пречи да се види това.

      Е-е-е-х, Българино! Хем се мислиш за много по-умен от американците, хем бягаш при тях да помагаш за благото на тяхната страна. Всеки си има право на избор, но нека ти кажа, че “Американската мечта” може да се сбъдне не само там. Моята Америка е тук, и аз съм тук, а не съм избягал...