Мрачните мисли на момиче, което се страхува от Живота
2 min reading
Колко съм глупава! Живея с празни мечти и безсмислени обещания. Живот обречен на
молитви, на страх, на самота. Затвор... Затворена в собственото си мрачно
подсъзнание. Отхвърлена, забравена, неразбрана.Залъгвана с плоски лъжи, мразена.
Мразена от съдбата, от късмета, от щастието, от любовта. Пак заспивам, а не
искам да се събудя. Потъвам, а не намирам смисъл да изплувам. Мрак. Тишина.
Мълчание. Самота... Убиват ме! Не мога да намеря щастие, не мога да намеря
някого, който да ме обича, не мога да намеря себе си! А така искам... така искам
сутрин да отварям очи, да виждам изгрева и да знам, че там някой мисли за мен.
Там някой ме чака! Слънчевит лъчи се оглеждат в очите ми, а сърцето ми бие с
желание за живот.. И пак се залъгвам с мечти.Мечти изчезващи като миражи в
пустинята наречена Живот. Как искам да изкрещя! Как искам да извикам! Как искам
някой да ме чуе... Как искам някой да ми помогне... И пак се моля. Моля се на
себе си да намеря сила и да надмогна всичко това. Моля се на него да ми позволи
да забравя. Моля се за опрощение. Но заслужавам ли? Заслужавам ли да ми бъде
простено? Заслужавам ли да простя? Заслужавам ли да забравя, да обичам, да
търся, да намеря? Заслужавам ли да живея? И ако заслужавам ще мога ли да се
справя с живота? Всеки ме смята за малка, всеки ме смята за глупава, но аз знам!
Знам! Знам колко е трудно да живееш, колко е лесно да умреш. Знам колко много
време, поастоянство и сила са нужни, за да намериш. И все пак искам да се боря,
искам да се опитам. Искам да имам шанс да изживея всичко онова, за което мечтая.
Искам поне веднъж да съм като другите. Но мога ли? Трябва ли? Въпроси, въпроси,
въпроси, но без отговор. Защо? За да се затворя още повече в себе си? За да
продължа да се самозалъгвам? За да се скрия от страха? Но не... От страха не
мога да се скрия! Той е вечен мой спътник... А как искам да му обърна гръб! Как
искам да забравя всичкия страх, всички терзания, всяка болка! Как искам
най-сетне да кажа "Каквото ще да става!!!" и да се хвърля с главата надолу във
водовъртежа на Живота. Но пак ме затрупват въпроси... Обичам ли? Обичат ли ме?
Мога ли? Искам ли? Тряба ли? Знам ли? Истина или лъжа? Сън или измама? Любов или
омраза? Сила или страх? Тъга или щастие? Тишина...Но ЗАЩО?
© Теодора Тончева All rights reserved.
