НЕ КАЗВАЙ ДУМИ, КОИТО МОГАТ ДА...
Не казвай думи , които могат да ...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, жадни за приятелство.
Невидим полъх погали зелените връхчета и понесе скритата им надежда надолу към равнината.
Неусетно ме завладя пролетният трепет на празника на зелените листа. Омаян от кестеновите пъпки – зелени очи, поръсени с кафяви точици, улових магията на невидимата им ласка.
Ненадейно целувката на вятъра докосна клоните на кестена и хиляди бисерни сълзи, заблестяха в синьото утро върху короната на дървото - малко небе с безброй искрящи звездици.
Беше първият ден от пролетта!...
Небето зад хълма изтъня в розово. Денят се втурна неудържимо, като палаво дете и пръсна веселия си смях към планината, където бягаше нощта. В черните клони на кестена пролетта – магесница ръсна боята си и нежните зелени очи зазвъняха весело.
И досега се чудя за този миг! Очите на дете ли бяха- питащи и омайни или очите на мъдрата жена - знаеща и тръпнеща в очакване на лятото, или пък само ранобудните пъпки на кестена поздравяваха първия ден на пролетта.
Не казвай думи, които могат за миг да развалят магията!...
Благой Ранов
© Благой Ранов All rights reserved.
