О, слабост, твоето име е Жена!
Представи си жената! Не красивата и грозната, не слабата и силната, не умната и глупавата! Представи си жената...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Онази си представи, която те кара да настръхваш, онази, която те кара да чувстваш, онази, която те кара да искаш...Представи си , че я имаш! Тя стои пред теб без лице и ясно очертани форми. Тя стои като желание, като изпепеляващата страст, стои като усещане за обич! Стои и се усмихва...Посягаш към нея...искаш да я докоснеш, само един едничък допир. Да усетиш плътта, която не виждаш, да усетиш топлотата... Посягаш... и тя изчезва. Прибираш ръката си и ето!, жената отново е тук! Толкова съжаляваш, че че не можеш да я досегнеш... А тя е тук, има я! Толкова е истинска и същевременно илюзия на твоите фантазии... И все пак е жива! Виждаш я по улиците, в магазина на опашката за хляб, на леглото в твоята стая, чете си кротичко роман. Съществува. Не е измислица! Жената съществува! И по-истинска от всякога сега седи пред теб. Но ти не можеш да я имаш...
Приемам ти да си човекът в историята за създаването на света! Но жената е усещане за любовта!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Много готино...само че не бих го нарекла есе-това по-скоро е просто изливане на чувства или емоция. 
