Пред огледалото
177
0
0
1 min reading
Огледалото...Този наш най-добър приятел,най-верен,най-истински приятел...
Макар и едно обикновенно човешко творение,един студен предмет,то никога не лъже,не ни мами,а казва или по-точно показва истината такава,каквато си е,при това съвсем безпристрастно.
Когато застанем пред огледалото,ние се гмуркаме в неговата прозрачна кристалност,забравя ме за всичко около нас и замираме пред реалността.Защото реалния свят за всички ни е най-познат.Всеки живее в своята бленувана мечта,в своя сън далеч от действителността.Той бяга от нея...Страхува се...Иименно огледалото го хваща изведнъж,спира го сякаш с думите:"Ти не можеш да се отървеш от нея,не можеш да я унищожиш.Тя е много по-силна,по-страшна от твоята нищожна човешка същност,защото нейната мощ е дарена от Бога.Погледни я..."И в този кратък миг ние посрещаме истината очи в очи.А така ни се иска да избягаме от нея,защото тя плаши ,тя убива.Но ето че нещо ни подтиква да я погледнем под друг ъгъл,да видим,че тя не е толкова страшна,колкото подсъзнанието ни е диктувало досега.Прекрасен е моментът,в който едно човешко същество преодолее своето подсъзнание и да се изправи срещу причината за страха.Аз вече умея да надвивам своето подсъзнание и се чувствам много по-добре от преди.
Има едно суеверие,което гласи,че ако човек счупи огледало,ще бъде много нещастен.Според мен,този,който пръв е започнал да разпространява това страшничко суеверие,е бил малко или много прав.Защото огледалото отразява действителността,реалността,живота и когато тази реалност се унищожи,когато животът бъде погубен,това наистина е лошо знамение.Казвам го от личен опит."Не питай старило,а патило!"
Уви...
Макар и едно обикновенно човешко творение,един студен предмет,то никога не лъже,не ни мами,а казва или по-точно показва истината такава,каквато си е,при това съвсем безпристрастно.
Когато застанем пред огледалото,ние се гмуркаме в неговата прозрачна кристалност,забравя ме за всичко около нас и замираме пред реалността.Защото реалния свят за всички ни е най-познат.Всеки живее в своята бленувана мечта,в своя сън далеч от действителността.Той бяга от нея...Страхува се...Иименно огледалото го хваща изведнъж,спира го сякаш с думите:"Ти не можеш да се отървеш от нея,не можеш да я унищожиш.Тя е много по-силна,по-страшна от твоята нищожна човешка същност,защото нейната мощ е дарена от Бога.Погледни я..."И в този кратък миг ние посрещаме истината очи в очи.А така ни се иска да избягаме от нея,защото тя плаши ,тя убива.Но ето че нещо ни подтиква да я погледнем под друг ъгъл,да видим,че тя не е толкова страшна,колкото подсъзнанието ни е диктувало досега.Прекрасен е моментът,в който едно човешко същество преодолее своето подсъзнание и да се изправи срещу причината за страха.Аз вече умея да надвивам своето подсъзнание и се чувствам много по-добре от преди.
Има едно суеверие,което гласи,че ако човек счупи огледало,ще бъде много нещастен.Според мен,този,който пръв е започнал да разпространява това страшничко суеверие,е бил малко или много прав.Защото огледалото отразява действителността,реалността,живота и когато тази реалност се унищожи,когато животът бъде погубен,това наистина е лошо знамение.Казвам го от личен опит."Не питай старило,а патило!"
Уви...
© Гергана Митова All rights reserved.
