Sep 11, 2005, 3:05 PM

Пустинята спи

  Essays
256 0 0

Бури...Мазохизъм. Това сте все Вие!
Разголен...Плах...Страдащ...
Пустинята те зове...Самотата те дърпа.
Оставяш се на изживяването...И пътят свършва.
Отново пустиня.Жълтото те поглъща...Пясъкът е в теб...Парещ.Търсещ.Той търси твоята любов.А ти ще я дадеш.Защото си мазохист. Предпочиташ
спомените. Защото са си само твои. Протягаш ръка към Него. Докосваш го нежно и плахо. Знаеш, че е за последно...
И все пак го отпращаш. В мислите ти той ще се върне. Невъзможно е...И ти го знаеш...Смъртта целува
рамената му...
Пясъкът попива сълзите ти.А ти си щастлив!Търсещата самота те обгръща.Летят прашинки,а ти не помръдваш.Замръзнал си,а всичко около теб е полудяло...
Тръгваш...но къде?Не е важно.Щом спомените са с теб.
Нали това е твоят свят...

Пустинята спи....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя All rights reserved.

Comments

Comments