Първата ми любов
1 min reading
Ти се появе неочаквано и преобърна целият ми живот...
Просто ей така един ден се появи и седна срещу мен,тогава аз бях с друг,но за теб като че ли това нямаше значение..Прокрадна се в мислите ми и обсеби душата ми.Малко след това се събрахме.
Докато бях с теб времето минаваше неусетно,сякаш дните бързаха за незнайно място,така се изтърколи месец...Щастливия месец на мойта любов!...Първата,най-истинската,най-искрената,а можеби и най-наивната...
Как се влюбих в теб така и не разбрах.С какво точно ти спечели горещото ми сърце.Незнам,но то ти предналежи,както и всичко останало в мен,но ти не се интересуваш от това...Можеби аз збърках някъде?Дали трябваше да ти разкривам любовта си?Или грешката е другаде?...Така силно желаех да съм с теб!Бях готова да преглътна всичко,дори ревността...Но ти непожела да приемеш любовта ми.
А аз не исках нищо друго-нито да ме обичаш,нито да си ми верен до гроб-исках просто да ми позволиш да те обичам,да ти подаря своята любов...
Никога няма да забравя онази нощ.Ти поиска да се разделим.Как ми се искаше да си запуша ушите,да запищя,само и само да не чувам думите ти...Думите,които ми отнеха всичко...
Как можа да кажеш край,като виждаше колко много те обичам?...
Знам,че за теб съм нищо вече,знам,че тогава не беше така,но въпреки това аз все още те обичам!Защо получи се така?Аз ли бях виновна,че сърцето ти за мен замря?..
Ако можех,бих върнала времето назад...,ако можех,бих върнала сълзите си...Но уви,всичко е минало...
14 април 2003г.
Просто ей така един ден се появи и седна срещу мен,тогава аз бях с друг,но за теб като че ли това нямаше значение..Прокрадна се в мислите ми и обсеби душата ми.Малко след това се събрахме.
Докато бях с теб времето минаваше неусетно,сякаш дните бързаха за незнайно място,така се изтърколи месец...Щастливия месец на мойта любов!...Първата,най-истинската,най-искрената,а можеби и най-наивната...
Как се влюбих в теб така и не разбрах.С какво точно ти спечели горещото ми сърце.Незнам,но то ти предналежи,както и всичко останало в мен,но ти не се интересуваш от това...Можеби аз збърках някъде?Дали трябваше да ти разкривам любовта си?Или грешката е другаде?...Така силно желаех да съм с теб!Бях готова да преглътна всичко,дори ревността...Но ти непожела да приемеш любовта ми.
А аз не исках нищо друго-нито да ме обичаш,нито да си ми верен до гроб-исках просто да ми позволиш да те обичам,да ти подаря своята любов...
Никога няма да забравя онази нощ.Ти поиска да се разделим.Как ми се искаше да си запуша ушите,да запищя,само и само да не чувам думите ти...Думите,които ми отнеха всичко...
Как можа да кажеш край,като виждаше колко много те обичам?...
Знам,че за теб съм нищо вече,знам,че тогава не беше така,но въпреки това аз все още те обичам!Защо получи се така?Аз ли бях виновна,че сърцето ти за мен замря?..
Ако можех,бих върнала времето назад...,ако можех,бих върнала сълзите си...Но уви,всичко е минало...
14 април 2003г.
© Стеф All rights reserved.
А есето ти според мен е добро! 
6 от мен!
