Пътешествие

Един ден тръгнах да следвам мечтите си. Не беше трудно да вървя подир тях, защото те сами ме водеха. Току изскачаха иззад някой ъгъл, подвикваха ми: "Цвет!", засмиваха се по детски и хукваха напред. АЗ се впусках през глава в тази посока без да се замислям какво оставям след себе си-топъл дом, скъпи приятели, недовършени работи...
В един миг достигах на косъм разстояние от изпълнението на някоя мечта, когато ме възпираше зовът на друга-по-примамлива поради отдалечеността си. Изоставях постигнатото и пак тръгвах от нулата в преследване на новото, сладко и неизвестно.
Колко пъти се е повтаряло това-не питайте. Колко същества съм наранявала така-също не питайте. Колко разочарования съм преживяла-не е за разправяне. Колко радости ми е доставило това пътешествие-това вече е хубава тема. Докато изследвах непознати територии научих толкова много за света! Опознах човешката природа, придобих нови знания и умения, тествах способностите си и открих... себе си! Най-важното откритие за един човек. Също така най-ценното и полезното.
Сега с носталгия се обръщам към онези дни, когато в главата ми се бореха за надмощие съвета: "Следвай мечтите си" и наставлението: "Гледай да си уредиш живота". И все още съм на мнение, че двете неща могат да се съчетаят, важното е сам за себе си човек да е доволен.