Mar 29, 2006, 6:29 PM

Размишления от сорта - "Мила Родино, ти си земен рай.." и отзвука от комбинацията им с гузната ми съ

  Essays
348 0 8
2 min reading

           Вчера ходих на Витоша. Не тръгнах от „Витоша” и не носех сандвичи с „Витоша” – не съм от кашкавалените туристи. Както и да е, заседнах на спирката на „„ладилника””а ,  който май този ден се беше развалил, защото градусите бяха положително високи. Прекрасно – нали е почивен ден, пък и ден за туризъм (тук, моля да не бъркате „туризма” с „торизъм” – наторяването е нещо малко по-различно). На спирката има всякакви хора и все пак всички си приличат. Нали е weekend, а и нали са на спирката за Витоша...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

            Естествено, следва покатерване по автобуси, извозване и пренаселване с дестинация „природа”.

            И ето, след по-малко от 15 мин вече съм там, сред природата – Витоша. Красиво е – все още. Мирисът на бор, (Marl)boro и кебапчета е само в началото. След това, по-нагоре и по-нависоко е само аромата на вдъхновението. Стискам зъби и драпам -нагоре. Опитвам, да се абстрахирам от мравуняка от хора. Разбирам ги – всички трескаво търсим единението с природата. Катерим се по скута на планината и „наторяваме” с менталните си отпадъци всяка нейна гънка. Сега се светнах – не боклуците от вафли, бутилките, нито дамските превръзки(които ме втрещиха) са виновни за неуместния ми размисъл, а онези неми викове на душевно изпразване, онзи катранен битивизъм който събличаме и захвърляме там. Като бедни клиенти на долнопробен бардак. А „милата Родина” е някъде в нас – под люспите от семки и ежедневно порно. „Милата Родина” е носталгичната част от нашето детство – онези сладко-лепкави години на впечатлителни подробности и бодро откривателство.

            Май не ме разбрахте, не съм клакьорка на отбора „Песимисти и критици”. Аз просто въздишам и гледам с трепет през опушеното стъкло на офиса към моята Витоша. И търся сърцето си. То тича някъде по склоновете и истерично вика : „Айлариииииииипиииииии”..!

 

P.S.: Благодаря на всеки, злоупотребил с безценното си време и стигнал до края на моят душевен ексхибиционизъм.

 

15.05.1999

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепно е! Поздравления! Не тук е мястото, нито пък аз съм човека, който би се наел да коментира есето ти, но само ще кажа, че в него открих себе си, своите мисли и чувства...И ти благодаря!
  • Много е готино!
  • P.S.: Благодаря на всеки, злоупотребил с безценното си време и стигнал до края на моят душевен ексхибиционизъм.

    Благодаря за безценните усмивки с които ме дари
  • Великолепно е! Поздравления! Не тук е мястото, нито пък аз съм човека, който би се наел да коментира есето ти, но само ще кажа, че в него открих себе си, своите мисли и чувства...И ти благодаря!