Реквием за едно приятелство
Добър означава ли наивен?
Да ти пука за хората и да искаш да им помогнеш. Да не можеш да погледнеш истината в очите, за да разбереш, че отново си прецакан от човек, когото обичаш. Искаш да си искрен, да задгърбиш фалша и лицемерието, но не можеш, защото те са навсякъде около теб.
Болката е в сърцето ти, сълзите са в очите, а приятеля го няма. Останал е споменът за представата, която си си си бил изградил за него.
Всичко рухна! Уви!
Повярвах, че не съм сама, повярвах, че си до мен, че ме познаваш и разбираш. Истината е, че отново съм сама и, което е по-лошото, самотна. Защото без теб чувствам самотата толкова силно. Липсваш ми!
Но няма пак да ти го кажа. Няма пак да се унижа,няма пак да повярвам на писмото ти.
Обаче ще продължавам да те гледам с копнеещия поглед, ще чакам да срещна фалшивата ти усмивка, ще се опитвам отново да открия добрината в теб.
Защото съзнанието ми знае, че ме предаде, но сърцето ми не иска да го разбере!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Ина All rights reserved.
ЛИтературно издържано и поставя основен екзистенциален въпрос за приятелството. И да не се правя много на умен, харесва ми много наистина
