Страстта
Зима е.Навън е студено и мрачно.Подтискащо е наистина.Нещо ми става!Дали е от времето?Или нещо друго не ми дава покой?Как да разбера..?!Чувството е много странно.Мисля,че знам кой е намесен-Ти.Ти,който ми даде щастие,ти който ме научи на страст,ти,който обърка живота ми.Има нещо в теб,което е като магнит и ние сме двата противоположни полюса,които се привличат.Не е ли странно?Това м/у нас е като купа изсъхнало сено..трябва й само клечка и ще изгори.Вадим кибрита,но го прибираме бързо..защо?Страх ли ни е?От какво?Може би да..но не толкова от това,че ще изгори,колкото от това,че не знаем дали ще намерим друга купа.Но онова м/у нас е още живо.Онова горещото,изгарящото-Страстта!Тя ни разкъсва ,иска да я сграбчим,да я изпоулзваме за нас,да я изцедим изцяло.Иска да й продадем душите си,да се отдадем на нейния грях,да я оставим да слее телата ни.Вън е -5 градуса,но на мен ми става много горещо,приятно горещо.Страх ме е от това чувство,от това желание,страх ме е от мислите и фантазиите ми.И от нея..от страстта.Тя ме завладява,контролира желанията ми.Тя е като мираж-лъжете,че е любовта,за да й се отдадеш.Страстта знае,че попадна ли в ръцете й,тя ме притежава,подлудява ме,докато не бъде утолена.Опитах се да се опазя,но тя е по-силна.Изостря бавно сетивата,разтваря и най-съкровенните мои желания,сякаш тя самата ме люби.Успя да пламне в мен.Това е най-странният пожар..от огъня ме побиват тръпки.Вълни ме заливат,умът ми е замъглен и искам..Теб.Крещя и те викам приластена сякаш от самия дявол.Имам нужда от теб,за да утоля тази страст.Щом те зърна тя започва отново да ме контролира.Това не съм аз,а Тя.Тя ме кара да те желая,да те докосвам,да те изпивам с устни.Кара ме да пия от дъха ти,да се впия в теб като вампир жаден за кръв от снежнобялата шия на нежна девойка.Невинна и нежна?Такава бях и аз,ала виж ме сега-освирепяла и дива.Усещам,че завладява и теб-пристъпваш нетърпеливо кам мен,страстно целуваш ме,силно притискаш ме,това се случва всеки ден.Всеки ден..но във мечтите.Така е!За жалост и днес е така.Страстта ме владее,помогни ми да я изгоня от мен.Тялото ми обладава,умът ми замъглява..Нищо друго не правя освен тебе да искам и зъбите стискам,а в мен те притискам насън..Освободи ме от мойта господарка тъй властна,страстта във мен угаси и ще видиш,че съм момиче прекрасно само с мен бъди...!!
© Радослава Вълчева All rights reserved.
