Сватбеният марш

                                                  Сватбеният марш

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

     Представете си най-щастливия ден в живота ви…Какъв е?Сватбен ли?Не мисля…Защо трябава да се чувтваме най-щастливи,когато се женим?Нима някои хора не са по-блажени сами или са по-малко емоционално задоволени без половинки до себе си?А щом всичко това се и случва под равномерно разпределена между двама крачка,с какво право ще се наречем щастливци пред цялата си горда и самодостатачна същност,щом  този миг е дирижиран като марш?!

     Митът за щастието,от чутият след подписите,Сватбен марш е вече отживелица.От 90-те години насам можем по-скоро да говорим за нов стил в музиката на женското щастие-този на краиерата,който е от една страна комерсиален,но за мъжко съжаление пределно верен.Как може дори мъжът да е щастлив,след като е прочел милион пъти в тестове,вицове,уж научни статии и изследваня,че любовта умира след третата година брачен живот.В този контекст,категорично бих констатирала,че вековната сватбената мелодиика е наистина марш.Крачиш бодро и хармонично,с определения до теб като вече семеен човек,сякаш си полководец и не трябва да изоставаш с темпото,за да не настъпиш булчинска рокля или да премажеш лъснатото като огледало бомбе на младоженските обувки.И всичко това прилича по-скоро на маршеруване от колкото на следподписна еуфория.

      Оказва се,че простото на теория,всъщност не е чак до там опростено на практика.Десетина правила за правилна походка,подходящо жестиколиране,поглед и усмивка са в дъното на “маршеруването” в най-щастливия ден от живота ни.Аз самата не съм ги изучавала из основи,защотото не ми се е налаго да организирам сватби,още по-малко моята собствена,но видяното и чутото от вече “бракувани” двойки потвърждава тезата ми за неестественият ритъм на самия акт “венчвка”. Та нали любовта и вричането в нея са най-естесвените и първосигнални симптоми за щастлив брак?!Или по-скоро това не важи за един единствен ден в битието ни,който незнайно защо наричаме “най-щастлив”,след като е безгрешен сценарии,режисиран от сватбени агенти и общоприети норми,подплътен с музикално оформление и бодро темпо.

        Красива булка,како всяка предишна и всяка следваща,елегантен младоженец,като този  преди него и следващият.Постът,длъжността и задълженията са едни и същи,а всеки,който се нагърби с тежката задача да бъде семеен човек,започва с прозучаването на поетата отговорност в равноделен такт наречена Сватбен марш,сякаш за да не забрави,че обетът стриктно трябва да се спава и партньорите трява да са наравно през цялото състезание наречено "брак"

(Горкият Менделсон!Сигурно се обръща в гроба по няколко пъти на ден при всяко бракоразводно дело…)