Върви си... моля те
Отново си взех горещ душ..<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Как да те изрия? Как да забравя устните ти, онзи поглед, който ме разтърсваше до полуда...? По кожата ми се стичаха капки гореща вода... а сълзите ми незабелязани се вляха в тях.. Как искам да не помня миналите дни... но нещо гори мен – цяла жарава. Страст, любов и още нещо – червилото ми! Ти не си... или си... или беше.
Изтрих те .. отне ми три години да не мисля.... че ти... беше моят свят... А вчера се завърна. Пак ... моля се... не дей, твърде много ме боли да те обичам... След теб всичко разруших, дори и себе си.
Пулсира – сърцето ми.. нима си още тук, любов?
Лек – време – друг път! Това между нас беше истинско, днес всичко е фарс... Ти си виновен!
Спасение – друг?! А кой заслужава целият ми гняв, мъка, огорчение и апатичност? Защо ?
Грях – а можех и да те обичам още...
Горещ душ – цялата съм обвита в пара, не виждам пръстите си... няма как да те изтрия... Боже, помогни ми ...
© Валентина Грозева All rights reserved.
