Oct 7, 2005, 5:53 PM

Вървя ...

  Essays
338 0 18

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм. Нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... Това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СветлеТо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човекът е единственото същество,
    което се спъва два пъти,в един и същи камък ...

    Поздравче!!!
  • Много вярно, само че в реалността трябва да паднеш още около десетина пъти в дупката, докато видиш и друга улица. Много интересна форма. Браво
  • Народопсихология бих казал...харесва ми !
  • Много е хубаво!
  • благодаря ви