May 6, 2005, 2:14 PM

За болката

  Essays
359 0 12

Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защото я чувстваш толкова осезаемо? Тръгни си! Зад гърба ти няма да треперя... Не ме е страх да съм сама. По-добре така, отколкото с хора, които никога няма да ме разберат ... Нощта още е пълна с въздишки, откъртени от мъчителна самота. Ще понеса вече абсолютно всичко... Съществуват ли усмивки в другия свят? Там, където ледник е сърцето ти? Ти отново бягаш, но жив ли си, усещаш ли вятъра, горчивината, изгряващото слънце? Запази нещо! Не отричай всички чувства, които изпълват наболялото ти сърце с гняв и порив за бягство ... Когато видиш изгрева, усмихни се ... Аз съм до теб. Аз - тази, която те пази жив ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момиченце All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Браво!
  • Хей, какви са тия спорове за О и У, когато по-важно е написаното и преживяното, осъзнатото и споделеното. Мисля, че никога не бих имала толкова голямо вдъхновение и обич, за да напиша нещо подобно, затова те поздравявам и те целувам за смелостта.
  • Стела..в профила ти пише.."Усмихвай се,аз обичам твоята УСМИВКА"
    Същото е и с думата УПЛАХА ,а не ОПЛАХА.
  • Когато го видиш и ти се усмихни!!