Защо?
Защо ме накара да вярвам в невъзможното? Защо ми каза, че ме обичаш? Защо ми даде целия свят, а след това ми го отне? Защо? Защо? Това ли заслужавам? Кажи ми това ли заслужавам - да страдам? Не страдах ли достатъчно вече? Дадох ти сърцето си, дадох ти душата си, дадох ти всичко, което имах, а ти какво направи, взе ми ги, а след това ми върна на пърчета, които никога вече няма да се съединят. Защо ме остави? Защо? Защо? И сега съм сама и се опитвам да съединя парчетата от натрошеното ми сърце, но каквото и да правех винаги оставаше едно липсващо парче, една дупка, която винаги ще е там и никога няма да се запълни... винаги ще има едно място в сърцето ми, което ще е само за теб...
© Мария Кирова All rights reserved.