Защо не усещам и не чувам дъжда?!?
Не те ли плаши тази тишина?!? Когато навън вали, а ти не чуваш капките, звънкият им тропот или шумното им приземяване, не те ли е страх от липсата на този звук?!
Мен ме побиват тръпки, ужасявам се до смърт, когато не мога да усетя дъжда!
И сега е така, гледам как вали, но не чувам нищо повече от собствениоте си мисли! Защо?!? Защо така сама съм се обсебила и не мога да доловя онзи нежен, успокояващ ме звук на докосващите земята капки?!Защо така устремно търся успокоение в думите, като години на ред съм го намирала там - под дъжда?!?Защо проблемите на сивото ми ежедневие надделяват над това, което винаги е било безценно за мен?!?Вали, да, наистина вали: подавам ръка напред и по нея се появяват една след друга дъждовните капки, но дори не ги усещам с дланта си! Защо не ги чувам, не долавям допира им както преди?!? Каде е онова любимо мое чувство, че дъжда ме прегръща със свойте "ръце"?!? Защо желая да чуя един друг звук, повече от този, който винаги съм искала да чуя, но не бленувам един друг глас?!? Защо така силно го искам, макар да разбирам, че е пречка?!? Защо така силно искам да усетя един друг допир, повече от този на дъжда, ласките на един човек, защо греша така?!?
Защо не усещам и не чувам дъжда?!?
© Меренвен Анарион All rights reserved.
