Завещание
Престъпление ли е моята любов към теб? Ако е така, нека Бог да ме накаже! Все още дишам с болка в сърцето и сълзи парят в очите ми. Бих те прегърнала, и с треперещи пръсти от страх да не те нараня, ще те погаля.
Кажи, защо е тази болка, скрита дълбоко в теб..., след това ме изгони, бъди груб, затрий ме от лицето на земята ако пожелаеш, но позволи ми да чуя ритъма на твоето сърце. Да почувствам топлите устни, целуващи друга сега. Да се стопя под изгарящата ласка и твърдост на твоите ръце. Как да ти кажа всичко това?
Ако можех, бих изкарала сърцето си, за да видиш как то става голямо и красиво от всяка твоя усмивка, и как се свива като ранена, уплашена птичка, когато не желаеш да ме погледнеш дори.
Ако можех..., о, ако можех бих направила толкова много, но не мога, ти не ми позволяваш. Мога само шептейки да се моля на Бог да те запази силен и благословен, мога само две думи да кажа, но те ще бъдат всичко.
Ако можех, бих заменила целият си живот в името на нашата отминала любов... и по този начин да запълня празнината в моето сърце.
Чаках те... ти не дойде. Ако можех, бих дошла. Не, аз няма да спра времето, нито ще те накарам да ме обикнеш отново, но бих дошла при теб, за да ти дам сърцето си, а след това да си отида спокойно от този свят, защото в него няма място за хора без сърца, а моето ще е при теб.
Обичам те, прости ми!
© Мария Илиева All rights reserved.
