Всички трупаме автентична опитност за справяне със ситуации и за създаване на такива. Нещо като претенция за авторско право върху компилация от нашумели хитове. Да, но въпреки всичко, тази музика е дело на нашият софтуеър. И представете си само, колко кристално, дълбоко и въздействащо ще бъде изпълнението, ако този т.н. софтуеър е системно подреден и е с надпис “Made-in-myself”.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Осъзнаването на личността и изобщо на всеки човек като неповторим творец, като уникален, ясен тон в общата честота е задължителната основа в строежа на универсалната къща.

Всеки от нас носи, преживява, създава, отразява и пресъздава своята действителност, но в повечето случаи това, което е видимо за другите е само върхът на пирамидата от всички действителности, с които разполагаме на склад. Все пак, субективизмът като фактор не е лошо качество. Той всъщност е самият генератор, ембрионатор и класификатор на качеството.

И ако си представим, че нашият хардуеър е снабден с неинфектиран, систематизиран, работещ софтуеър с мега-мрежова карта и е включен с качествен щепсел в електрическата мрежа, настава времето за големия купон.

Помислете, кой човек, осъзнаващ себе си като изключителна уникалност би си позволил лукса да не взаимодейства качествено. Значи, да обичаш себе си, се пренася върху да обичаш себе си чрез другите. Антивирусната система при общуването не просто чисти ивформацията, а я превръща в мегаинформация. Голямо заиграване става, какво ще кажете? Може би си е чиста грандомания, но аз съм невероятно изкушена от споделянето на тази действителност с вас. И както се казваше в един изключителен филм (“Тринадесетия етаж”), нищо особено, само малко повече електричество ….

Ясно е, че свободата прочетена на обратно дава отговорност. А има и още една екстра – съществуват затвори бол и там свободата присъства като поокъсан, скрит под дюшека еротичен плакат. И даже само мисълта за него буди влажни мисли. Но това е само плакат – един афиш, който съобщава, че свободата я има. За някои хора това е достатъчно. Факта, че я има, значи, че е там. А защо не е тук? Ами като начало, нека да извадим плаката изпод дюшека и да го окачим на стената пред очите си. Да признаем мислите си и да не се страхуваме от тях. А когато го няма страхът, решетката се превръща в стълба.

И оттук тръгва пътят нагоре и напред. Божественото преживяване, че сам си сътворил тази трансформация е сладка мотивация – да я наречем сухата храна за из път. Но колко е дълъг пътя? Ще стигне ли храната? Ами ако свърши ще умра ли? Ами колкото повече – толкова повече или до когато искаме. И след като ние създадохме стълбата и всички стъпала под нас са хората зад нас, и всяка крачка е провокирана от мотивация за достигане на върха (?), не мисля, че някой ще нарече трансформацията в поредното стъпало смърт. Просто е една поредна божественост (творчество).

Творчеството. Невероятен процес водещ до автооргазъм. Да направиш от “нищото” нещо. Но мислейки за нищото, то автоматично вече си е живо нещо (тук си позволих да импровизирам върху добре познати ни текстове). Или пък ако кажем, че в нищото се съдържа всичко, а всичкото е нищо без нещо, то се заформя поредното забълбукване.

Предлагам да помислим за нещо. Аз-ът е единица, но е и множество (примерно система от психични функции). Обществото също е единица, но и структура от взаимодействащи единици. И когато частицата е и цяло и част, тя бива и вълна и процес. Сигурно звучи някак си затормозяващо и неуместно заплетено. Затова ще се опитам да интерпретирам на кратко една възприета от мен теория. Тази, че всичко е енергия. И че всичко подлежи на раздробяване, а в обратна посока – на обединяване. Но този вектор на осъзнаване не притежава качеството противоположност или двуполюсност. И не на базата на тезата, че земята е кръгла си мисля, че този вектор в един момент достига своята отсрещност. Тогава следва преминаване по пътя на противоположността, но с натрупване. До новото сливане. И всичко това е процес, вълна, но и част от еволюцията на разумната енергия.

Но е крайно идеалистично да се заблуждаваме, че в общата действителност съществува идеална реалност. Признавам, мисълта за едновременност в пробуждането на вълните съзнание ме изкушава. Стихийността като процес е твърде дразнеща, но разглеждана като част от универсалният развитък на съзнание е всъщност твърде полезен ефект. Само по себе си, т.н. случайно води до еволюиране на всяко следващо “случайно”, всяко притежаващо своето автентично звучене. Та нали Вселената откликва! И като един ултра, мега кошер генерира и транслира всяка усвоена частица гениалност. Така че – да творим свободно! И заедно, защото едно стъпало стълба не прави.

Ива Младенова