Какво си спомняш за мен?
Кой ли миг, кой ли ден,
коя ли наша кратка среща?
Дали има поне един момент,
в който с мене бил си щастлив? ...

Понякога е трудно
да признаеш чувствата си.
Да кажеш няколко думи,
които да те издадат.
Да кажеш на някой “обичам те”. ...

Погледни ме,
аз съм тук отново.....
Вкуси от мен....
Позволи ми пак да те обичам!
Приеми ме за каквато си поискаш, ...

“Пожелах си животът ми да бъде като в сън
и сега сънувам своя живот”
(на баща ми)
Когато беше до мен,
аз не те виждах! ...

Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени. ...

Лесно е да се събудиш
без някой да те кара да ставаш.
Мислил си ти от здрач до зори
и на сутринта се изненадваш.
В топлия юрган до теб лежи ...

знаеш ли защо вали? знаеш ли защо цветята вехнат? знаеш ли защо звездите липсват? знаеш ли защо вятърът е топъл? знаеш ли защо морето е студено? знаеш ли защо лятото скърби? вали защото небето тъгува тъгува по любовта ни любовта ни която пътува чрез мечти и надежди надежди за нашите срещи цветята ве ...

Тъжни зелени очи погледът им сякаш горчи тъгата им от дълбоко извира душата голяма мъка побира.. Тъжни зелени очи погледът им сякаш крещи "Любов необяснима защо така рани ме?!"..

Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка, ...

Момиче,хей,недей да плачеш!
Изтрий горчивите сълзи!
На времето жестоко можеш
да подадеш ръка и да простиш.
Момиче,хей,недей да плачеш! ...

ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ ДО МЕН. МНОГО НЕЩА ПРЕЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО. ПОМНЯ ДЕНЯ, КОГАТО РАЗБРАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ И ЗА МЕН НЕ СИ ВЕЧЕ САМО ПРИЯТЕЛ. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛКО НЕЛОВКО, ЧЕ ПРЕДАВАМ ПРИЯТЕЛСТВОТО НИ И МНОГО ЩАСТЛИВА ОТ ФАКТА, ЧЕ СЕ ВЛЮБИХ. ДЪЛГО СЕ ЛУТАХ ДАЛИ ДА ТИ КАЖА. МОМЕНТА НАСТЪПИ. И ЕТО НИ ЗАЕДНО ВЕ ...

Защо идваш сега?
Защо те нямаше, когато имах нужда?
Защо отхвърли любовта ми?
Защо навремето си тръгна?
Идваш сега - какво очакваш? ...

Живей, обичай, люби.
Поне веднъж “желая те” кажи.
Приятелите силно ти цени.
Не си помагай с лъжи.
Със семейството искрен бъди. ...

Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...

Ти душата ми плени
и в сърцето ми се настани.
За мен си блясъкът в небето,
усмивката на лицето,
бисера в морето. ...

Ти знаеш коя съм, но аз тебе не.
Ти знаеш името ми, но аз твоето не.
Ти знаеш дома ми, но аз твоя не.
Ти четеш мислите ми, но аз твоите не.
Ти предричаш действоята ми, но аз твоите не. ...

Кажи ми… кажи ми, че всичко било е измама, жестока и подла лъжа. Кажи ми… кажи ми ,че няма любов излъжи ме… и аз ще повярвам... тъй както повярвах на всичките думи, на нежния поглед в нощта... И дивата лудост да те обичам – защо ми изпрати цветя? Защо ме докосна? Защо ме целуна? Защо го направи ,каж ...

В очите ми е бяла самота, преливаща от нежност и безверие... В душата ми – царица Любовта- безумна блудница със свойте изневери. И устните целунали нощта, сега не могат вече да целуват, ръцете търсят малко топлинка, но ледени остават…Как се моля да мога да пророня по сълза За всеки миг откраднат ми ...

Когато си тръгваш,недей се обръща,
от живота ми иди си както дойде.
За сбогом ръка не подавай,
недей ме прегръща
искам да ме запомниш с усмивката на дете. ...

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни. ...

/посв. на Валя/
Това е мойта майка мила,
която с мъки ме е родила.
С голяма обич към земята,
ме е дарила в душата. ...

Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...

Снегът вали.
Затрупа близки и далечни хълмове.
Похлупи сгушените домове.
Скри стъпки,пътища,пътеки.
Събра и раздели посоки. ...

/на мама/
Затворя ли за миг очи
пред мене виждам бяла къща.
В душата ми като стенание звучи
предутринната тишина,която я обгръща. ...

Една стара грешка изскочи от тъмния ъгъл. "Здравей, момиче" ми каза "кой пак те излъга?" Никой, никой. отричам засмяна, взряна в своята същност човешка. Просто си мислех, че не искам да стана нечия стара грешка.

Обичах до полуда, но това не бе любов, а само някакъв си зов, зов от болка ,че теб те няма

И няма да съм в бяло,
заради чужда суета.
И няма като одеало
сълзите да покрият любовта.
И няма пак да се усмихвам... ...

И ето - аз вървя по Лунната пътека, не зная води ли ме към дома... Пристъпвам плаха, търсеща утеха, единствена останала в света... Вървя по сухите стърнища... От босите ми парещи нозе кръвта по дирите се стича, болезнен път чертае и зове... Зад мен разцъфват рози разпиляни през сухата пустиня на нощ ...

Зима с вятъра север довява - леден дъжд в тротоара тропти... Всеки цвят свойта багра оставя; с дрипи целият свят се покри... Тръпне в кожата си изпръхтяла - тя - земята... от студ загрубя! И шубраци в небето простряла, скръбна, сбогува се с есента... Плачат тихо върби дългокоси и разплели златисти к ...

ЕДИН ЖИВОТ СИ СТРУВА, ЗА ДА ИЗГОРИШ В ЕДНА МЕЧТА, ЗА ДА ВИДИШ БОЛКА,ЩТАСТИЕ И КРАСОТА , ЗА ДА ПРЕТВОРИШ СЪНЯ СИ ВЪВ ДЕЛА, ЗА ДА ПРЕТОПИШ СВЕТА СИ В НЕЧИЯ ДУША. ЕДИН ЖИВОТ СИ СТРУВА, ЗА ДА ВЯРВАШ ,ЧЕ НЕ СИ БИЛ САМ, ЗА ДА БЪДЕШ ТЪРСЕН, ЛЮБЕН И ПРЕЗРЯН, ЗА ДА ЧУВСТВАШ КАК ТУПТИ ЕДНО СЪРЦЕ В ПЛЪТТА, ЗА ...

Открадна очите ми...
Открадна сърцето ми...
Открадна душата ми...
Но..но не можеш
да откраднеш мечтите ми, ...

Пак съм аз, драги приятелю
тук съм -за пореден път
главен герой
сред кръвожадна публика
гладиаторът на арената ...

Мечта без бряг,
смела мечта, и ..ренесансов герой.
В упор изречена истина-
неправда на силния.
За съкровената молба,вопъл ,стон- ...

В света живеят безброй същества.И все пак едно от тези същества се отличава от останалите-това е човекът.А това,с което той се отличава от останалите същества е фактът,че той може да говори.Общуването е начин за неговото съществуване,част от животът му...
В основата на общуването стои непосредствени ...

Бунтът е не само тема, а съдържание, смисъл, цел на творчеството на Гео Милев. Авторът не просто обговаря бунта, а го извършва – със стила си на писане, с изразните средства, които използва, с дързостта на текстовете си, с ясната си гражданска позиция. За Гео Милев писането и бунтът са тясно свързан ...

Какво означава да бъдеш различен? Различен... Това може би значи да не бъдеш част от другите... Или да се отличаваш от тях? А може би и двете... И има ли днес различни хора? Хора, които да не са еднакви с останалите, хора, отличаващи се от тях...
Да си различен означава да си прескочил ограниченото ...

Навън вали пролетен дъжд, духа свенлив вятър, а тополите се люлеят хаотично. В града цари пълна пустота, чува се само камбаненият звън на близката църква на всеки кръгъл час. Сивота е превзела и небето и земята. Единственото, което запълва тази картина е едно обикновено найлоново пликче, което подхв ...

Любовта като грях
Колко е красиво ,нали?
Вървиш,а на среща ти милиони влюбени сърца,които не се страхуват от утрешния ден.И дори така студена и мрачна да е днес ноща,те успяват да я стоплят.Любовта,която носи радост и която носи щастие.Хиляди усмихнати лица,които бягат и се лутат в света на мечтите, ...