Бяла самота
В очите ми е бяла самота,
преливаща от нежност и безверие...
В душата ми – царица Любовта-
безумна блудница със свойте изневери.
И устните целунали нощта,
сега не могат вече да целуват,
ръцете търсят малко топлинка,
но ледени остават…Как се моля
да мога да пророня по сълза
За всеки миг откраднат ми от хората,
но бялата безкрайна самота
сълзите ми отне,сънят изгони
и забрани ми даже да говоря...
Със пръсти ледени дописвам този стих...
© Мария Кръстева All rights reserved.
