Часовникът бавно отмерва пулса на времето. Стрелките уморено отброяват секунди, минути, часове. Дните се нижат тягостно, бавно наближава краят на седмицата, който сега съвпада с този на месеца, след мъчително дълго ще свърши и годината. А ти не си тук. Никога вече няма да бъдеш. За какво ми е тогава ...

Обичам,когато вали.Сякаш цялата природа ти напомня с остър вик,че не ние командваме всичко на тази Земя..Че всъщност ние никога и не сме го командвали,но наивната човешка глупост и гордост ни е заблуждавала дълго време.Дори в момента вали.Няма никой по улиците,всички бягат мокри и уплашени към топли ...

Ти си моята надежда,
ти си моята любов,
обич и нанадежда
във моя живот.
Моя любов,моя надежда ...

Моето сърце отдавна спря да тупти.Отдавна спря да дарява нуждаещите си клетки с топлата кръв.Отдавна спря да съживява всяка част от тялото ми и отдавна спря просто ДА СЪЩЕСТУВА!Причината?Надеждата.Да..!Не болест,не смрът,а нещо толкова чисто и искренно като надеждата.Но нека ви разкажа как се случи ...

Сини щори спуснете над мойта постеля Медсестра не забърквай пореден сироп Три кредитора свойта визита споделят -Мълчаливите Вяра Надежда Любов. Ще разтворя спокойно кесията стара, в тази тежка година без грош ще е тя. -Не тъгувай напразно, о моя Вяра, имаш още длъжници на тази земя. Ще добавя тогава ...

Защо така ме нарани?
Защо така ме изостави?
Защо това ми причини?
Защо тъй бързо ме забрави?
Нима не беше ти щастлива? ...

Аз съм жива и съм тук,
понесла бремето на своите рамена
забравила отдавна за какво копнея,
но съм тук за теб
радвам се,дишам и се смея. ...

По абцисата на забравата хора, събития, обгърнати в мрак ми отнемаха вярата. Но все още има я. Странно, но факт. А за да бъде запазена е нужно едно - добре да се скрие, привидно погазена - като крехко стъкло на прах да се стрие. Но само привидно. Да не бъде на показ. И това - пред тълпата. Така очев ...

- Човешки говориш,
а с сила на бог си
и тайната скрита
не е власт на чара ти,
къде е тогава, ...

Можеше да съм
щастлива,
ако въздухът
наслоен, на пластове
не ми тежеше. ...

Дъжд вали,вали,вали.
Един самотник под дъжда върви
без чанта,без чадър,
с ръце в джобове скрил.
И сякаш си подсвирква, ...

На предела между два живота стоя провесила крака и питам се какво ли следва, какво ме чака след това. Пред мене хора и площади, възможностите до една и вече паднали прегради разкриват по-красив света. Животът ми от мен зависи, държа ключа за своята съдба и избора си ще направя за пръв път от сто лет ...

Insatiable/Darren Hayes
When moonlight crawls along the street
Chasing away the summer heat
Footsteps outside somewhere below
The world revolves, I let it go ...

Дали сгреших със тебе, аз незная. За пръв път казвам "може би" и толкоз пъти го повтраям... Може ли?Не може, може..ох, уви... Искам те...Ти сам го знаеш вече. И ти ме искаш двойно, на квадрат. Защо ли спрях се? Какво ли ми попречи? Нещата взеха вече друг обрат. Искам те, а казах не. Ужасно!

Никога и нищо няма да се промени. Пътищата са отдавна извървяни. Все на този кръстопът стоим и няма смисъл на където да подхванем. Всичко ще си бъде все така, нима не знае всеки края. Както и да продължим все едно ще е в безкрая. Често питаме се и за смисъл, често не намираме такъв. Струва ли си да ...

Нощ е. Тъжна мрачина плаши птиците във мрака. Тъмнина се спуска във душа бавно ходеща в сумрака. Ехо, ти ли си това, крачещ бавно в таз светиня. Ти ли тихо приближаваш в черно, в гробната пустиня. Стъпваш леко, сякаш страх във душата ти мъждука, да не събудиш някой в миг. Всички спят спокойно тука. ...

Е, това е вече краят.
Твърде болка изтърпях.
Твърде вече аз прощавах.
Вече да понасям ще е грях!
Мразя всичко, що съм дала. ...

Мразя те!
Дъждът вали безспирно.
Същият, под който бягахме.
От същото небе.
Стой мирно, ...