Наричам те

Мразя те!
Дъждът вали безспирно.
Същият, под който бягахме.
От същото небе.
Стой мирно,
няма да боли!
Поне не теб...
Мразя те!
Неискам да поемаш вината,
стига ми, че имам кой да виня...
Времето?
Не трябва да е фактор във това...
Мразя те, защото съществуваш!
Чуваш ли?
Не чуваш...
Както винаги!
С какво да те опиша?
Със метафори?
С какво да те наричам?
Със лъжи?
Мразя те!
И ще те нарека омраза!
Нищо, че любов си ти...