Ето какво горе-долу забелязах.
Часовникът в картината се явява луна. По принцип луната е символ на времето...
Още щом отворих снимката... видях че, часовника и стареца са свързани... и двата обекта са стари и предвещаващи края един на друг
изолирани от околната среда(старецът седи на тротоара сред нищото... часовника сред мрачни облаци)
ПС: моля ели ако съм объркал нещо или съм пропъуснал нещо моля добави а ако не съм разбрал нищо правилно ще те помоля да напишеш цялата философия зад тази иначе простовато изглеждаща картинка
Това, което искам да покажа с тази картина е естествения ход на нещата. Старото се измества от новото (модерна кола на заден фон). Пътя на този старец от дълго (безкрано дълго време) е равен и прав. Точно затова часовника е без стрелки за да символизира, как времето сякаш е спряло. Сивите цветове са присъщи за напредналата възраст, умора от цветовете на живота. Тик-так-ането е леко намигване към неизбежния път на човека Благодаря!