* * *
Няма нужда да бъдем виновни.
Има нужда да бъдем добри.
Тишината е камък надгробен,
щом през плач всяка дума крещи.
Има толкова много надежди.
Има толкова много врати.
Само път не намирам към себе си.
Все се търся по белия лист.
И без дъх ме оставя мастилото.
Недописан оставам стиха...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
