* * *
През цепнатината <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на мислите
влезе
плътния воал
на тайнсвената нощ -
плъзна се
бавно - като сянка
и затрептя
в запалената свещ.
Непозната -
желана гостенка -
пръскаща
кехлибарения
аромат на
залязващо слънце -
разцъфтяла
в златистите отблясъци
на зряла пшеница.
Истина -
изваяна от разпилени
копнежи
през
пролуката на
самотата ..© Александър All rights reserved.
