* * *

Тече по билото тревата Залива полските цветя Кървят две стъпки кротко Човек с лице на слънчоглед Тихо крачи през поле от таралежи Когато слънцето залязва Той от своята горска къща Хваща пътя към селската кръчма Една тънка пръчица елегантно размахва Сече ухания пролетен въздух По първи петли по първите капки роса Той се връща омаян Гали нежно милото си куче Отпива жадно от герана вода Когато легне да почине Пак тече по билото тревата Плуват горските цветя Очите на моя Човек между тях се усмихват И няма тъга достойна за неговата няма Радост