***
Денят е махмурлия от препиване
със близост, от която няма нужда -
сърдито отминава, търпеливо
понасям го, макар да ми е чужд.
Доверието - дрипав неудачник,
препъвайки се, тътри по паважа
очуканите си очи и плаче
за умореното очакване.
И сплита възли сухо разпознаване -
порастнаха годините за прошка.
...едно обесено очарование
оплезено поклаща кости.
© Олга Андреева All rights reserved.
