Aug 24, 2004, 4:37 PM

* * *

  Poetry
170 0 0
В мръсно бяла стая съм С почернели кървави петна Сълзят стените в дълги линии И пада на мазилката грима Мачкам си главата безпристрастно Липсата на нещо ми горчи Прогонвам образите на приятели За да засея площите със самота Сънищата ми отново плачат Някои черпи ме с тамян Всичко истерично се редува И адски липсва оня девствен срам Заря са кървавите ми петна Заря от най- червените Без повод…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments