* * *
Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка,
изтри росата от очите,
за миг помислих си: "Щастливка!" -
щом слънцето ми е приятел.
© Десислава Димитрова All rights reserved.
