Apr 13, 2006, 4:44 PM

* * *

  Poetry
105 0 6
               На Ханс

Незнайно откъде
навя южнякът
стар и полудял
прашинка в
синьото око.

Откраднал я е може би
от каменното тъжно
цвете, израснало
съвсем само
под ясните звезди.

Но пролет слънчева
полъхна след тежка
люта зима
и тя, прашинката,
нищожна и неуловима.

изскочи подета
от вълна - душа
там върху дланта,
където остави я
кристалната топла сълза.

И сякаш тихо,
но и отривисто
остана да звучи
в сърцето онази,
Андерсеновата, чистата

приказка за Герда,
зимата и за момчето,
което в спомените
ледени Снежната
кралица бе орисала...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments