* * *
Погледна ли те, ставам пак дете – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
безгрижно, весело, щастливо.
Заприличвам на разбушувано море,
на поточе бистро и пенливо.
Усмихнеш ли се – захвърлям болки и обиди,
зад гърба си оставям самотата.
И тогава никой не би могъл да види,
какво е сторила с мен тъгата.
© Ванда All rights reserved.
Поздрав /6/ 