* * *

Защото се насилих да обичам Сънят ми разруши си целостта И в безсъние изпросено от страх Че ставам артистичен Разнищвах детайли от деня Трупът е труп На място си е всичко Но в тъмното по нищо не личи Защото се насилих да обичам Сърцето ми в палатка се установи Подбра си забранена зона Окопа се здраво до уши И нощем в тишината от страх Че ставам все по апатичен Го подслушвам как на празен ход тупти…