* * *
Сама съм и иде ми да плача.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Чувствам се безсилна.
Както всеки път, когато си далеч,
и мислите затягат като обръч.
Въпросите нахлуват като вятър,
разрушават и частицата душевен мир.
Треперя...
Отново започнах да пиша
все несвързани и тъжни неща.
Поглеждам плахо към вратата.
Успокоявам се. Не идваш. Бил е друг.
Не искам да ме виждаш пак такава.
На тебе ти е нужна обич – тиха и добра...
© Ванда All rights reserved.
Поздрав!
