* * *
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Върна се и запали в мен чувства отдавна забравени.
Казваше ми думи, които ме накараха да се чувствам отново желана
и обичана.
Сън ли беше или реалност?
Игра на думи?
Тръгна си без слова... Тръгна си отново.
Остави ме да горя в пожара на чувствата си към теб.
Изгарям от болка...
Нека да изгоря на кладата и да възкръсна като птицата Феникс.
По-силна... не вярвам...
Няма да се възродя отново... не мога... този път - не...
Защо не ме взе със себе си? Защо не ме спаси този път?
Защо? Защо?...
Сега съм само пепел... и прах.
Дори няма кой в урната да ме положи...
Мъртва съм...
© Емилия Иванова All rights reserved.
