May 8, 2006, 8:41 PM

* * *

  Poetry
133 0 18

Когато остарея

и всичкото сребро в света

изсипе се в косите,

дали ще ме познаеш от далече?

Когато ослепея,

на мрака аз пристана.

И твоето лице забравя.

Дали ще ме обичаш вече?

Когато ме изгубиш,

дали ще викаш силно,

докато не онемееш

и болката не те прекърши?

Когато ме разлюбиш.

Когато ме намразиш.

И цялата любов

от своето сърце изтръгнеш,

аз пак ще дойда,

ще те прегърна

и  моето сърце ще ти оставя.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за думите
    Веси благодаря за предложението,оценявам го,но мисля да го оставя така
    Благодаря и на Краси,който ме обоснова така,както и аз сама не бих могла
  • Ами според мене, няма как да го замени с "и пак ще бъда твоя", ще се промени смисъла. Цялото стихосложение се основава на чисто духовно ниво, а горния израз би променил това и на физическо т.е материално - включващо и телоотдаване, което е изживяно вече на по-предно-заден етап, още преди началото на момента случващ се в стихотворението. Сърцето като символ на душата си е точно на мястото, където трябва да бъде, защото тялото отдавна вече е подарено!)))За мене е отлично!)))
  • Само истински духовно-извисените
    разбират смисъла на любовта...
    Да бъдеш по-добра и по-завършена.
    Със всяко вдишване.
    И удар на сърцето ти
    Поздрави!
  • Стихотворението е много хубаво!!! Поздрави!!!
  • Много хубав и нежен стих!Поздрав!