* * *
Със нокти болката
по тялото си ще издера.
До кръв аз устните ще хапя.
Вината, гилотината на
моята душа,
сега ме съжалява.
Нима си заслужава
отново аэ да се изправя,
щом утре пак ще падна
и сама...
Смехът ви ще кънти като камбана.
И този път ще липсва и една протегната ръка.
И всичко е пореден фалш, измама.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ще дойде време, когато
в моето сърце, кинжалите ще рикушират,
ще бъде от стомана то.
Когато и сълзите ще ги моля да потичат,
но тези ледени капчуци
едва ще трепват.
От думите ще се отричат,
защото всичко е било.
Но до тогава има част от миг,
една ръчица разстояние,
един последен опит,
за човешко състрадание.
© Киара All rights reserved.
