* * *

Няма прах стерилно като в огън всеки опит за внушение е трън Всеки ден следобедна неделя започнах да боготворя цигарите дори на сън Отивам си от тая стая наклонена като съсипан бор Постелята е опъната и те чака която и да си Ела сега и до утре преспи и ти си върви Сънувай къде съм отишъл докато правя топчици от кал Прикрит зад пухкава тръстика решил че хубавото няма край Мечтай ме докато бръшляна обхване пейката и мен Докато в лъжата ми повярваш че вън е нощ а то да бъде ден Претвори ме в камъче дъх стърготина Забрави ме така и после пак ме търси Остарей преди да помислиш че можеш да ме уловиш Няма прах стерилно като в огън Всеки опит за внушение пън! 22.август.1994