*
За цигарения дим, във който
се преплитат адските пороци,
за желанията ни така безбройни,
и копнежът, който тайно ни спохожда.
Съгледал в миг и красотата,
онази всеобхватна красота,
която дава смисъл на нещата,
на най-незаменимите неща.
Така и любовта наричат нещо,
и възпяват я в ужасни химни,
и разпален пламъкът зловещо,
изгаря ни през бурните години.
За един порок и грях един,
за самотната отмираща надежда,
за игривия прекрасен дим...
и отново все към тебе ме отвежда...
© Фредерик Фон Рихардщайн All rights reserved.
