Aug 22, 2006, 4:28 PM

^ ^ ^

  Poetry
108 0 16

 <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

В очите ти яд огнен аз виждам,

Когато заговори той;

Стига с тая ревност неразбрана,

Баща от приятел не се безпокой!

 

Обичам аз теб, обичам и него,

Но ти не приемаш мойта любов,

Сякаш ти нивга не си обичал,

Сякаш не си изпадал в страстен възторг!

 

Гневът в душата ти ме гложди,

Не ми оставя минута покой.

Искам да бъда щастлива, не разбра ли!

Дай ми свобода, не бъди часовой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да не ти пука за оценката!стих4ето е хубаво!
  • Много хубав стих!Поздравявам те от сърце!
  • Хубаво!
  • Не се ядосвай!Оценката не е важна!Важно е какво чувстваш ти!Разбирам те-и аз бях на твоите години/неотдавна/.И на мене ми се е искало да изкрещя нещо подобно на майка ми,която също като твоята/ако съм разбрала правилно/ беше нещо повече от "часовой".На мен ми харесва това,което си написала-важно е,че намираш думи да го изразиш,а не да го държиш в себе си! /Ако искаш пиши ми на мейла-ще ти отговоря!/Поздрави и не се ядосвай за нищо!Животът е прекалено кратък за да го хабим в ядове и сълзи!
  • Тука пък двойка! Абе, вие, хора, срам нямате ли! Пишете ми каквито искате оценки, но много повече държа на коментарите! Искам да знам защо не ви харесват!