* * *
ххх<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Най-много обичам нашите сутрини –
прегръдка, целувка и скачаме.
И след толкова време все още влюбени,
тръгваме двама нанякъде.
Ти стъпваш царствен, властен, наперен
и целият свят е в краката ти.
Аз – крачка след теб, застаряваща лелка –
сякаш съм твоя сянка.
И въпреки разликата в годините
не чувствам никакво неудобство.
Дай, Боже, всекиму да изпита
такава взаимна обич!
Щом си до мене ще преживея
всяко човешко предателство,
само ти да останеш любовен и верен!
Ела тук!
Седни!
Дай лапа!
© Анелия Шишкова All rights reserved.
